понеделник, 11 април 2011 г.

За гоRенето и JEREMY

 Групата JEREMY се появи в живота ми точно, когато  си блъсках главата ту в “ трябва “ , ту в “ искам “ . Сега вече ясно разделям хората в 2 големи групи – такива , които правят това , което трябва и такива , които правят онова , което искат. Но преди 7 години  не знаех кое е по-правилно . Около себе си виждах хора , които са готови на всякакъв вид упражнения и акробатики само и само да влязат на определено място , да имат определен стандарт , обикновено висок някакъв(без да е ясно кое е високо, кое ниско) и да бъдат нещо ,което другите да одобряват. А бе, да бъдат нещо , само не и себе си. В този ми период наблюдавах света и смятах , че май нещо в мен идва да не е съвсем в ред , след като “ трябва “ съм го изключила още в 8ми клас.  А може би не е било нужно !
    Тогава  се появиха JEREMY и без да знаят ми помогнаха да разреша дилемата “ искам – трябва “ в полза на “ искам “ .  Познах това по начина , по който свиреха техни си неща в репетиционната им в Каварна . Репетиционната беше малък гараж до къщата на барабаниста , която открих по звука на барабаните и по групичките млади хора , които се изнасяха натам , решили да пропуснат  масовите концерти на площада. Хората , които имат в себе си по-голяма плътност и обем винаги привличат други хора около себе си. Така и JEREMY и техният гараж , в които се свиреше всеки ден, привличаха хора , които се сменяха на 10 ина минути кой да е по-навътре и да чува по-добре музиката им и после да се смени с някой , който е бил по-назад , извън вратата на гаража.
   Дотук историята е класическа – група в провинцията и големи желания  и мечти от гаража. Големи трябва да са били желанията , защото малките желания нищо не правят (правят една по-приятна нощ ,няколко по-приятни часа и толкова ) . Големите желания са тези , които случват нещата и променят хода на живота. Само ако много искаш можеш да напишеш 72 песни и после да ги зарежеш , защото им е минало времето и си нучил от тях , каквото ти е трябвало да научиш. Само ако много искаш да си добър в  нещо , би свирил по цели дни и нощи от Pearl Jam  до   Faith No More, само за да се опиташ да откриеш « как го праат тия “.  Само ако много искаш, би се дигнал и убедил останалите от групата ти да съберете едни пари и да идете в Германия в най-големият Music Store за инсрументи и техника ,защото добър звук не се прави от нищото. Само ако много искаш, би навил групата си да отидете в София ( и за Америка е имало навиванка, знам), би се скарал с тях свирепо и после би се върнал .Само ако много вярваш, ще устоиш на гигантския натиск на песимистите, които ще ти повтарят “ за какъв се мислиш ти” или пък “ я не си въобразявай, знаеш ли колко е шибано да имаш група в България”( и то е шибано , тук предпочитат подръжанието пред творчеството). Само ако много силно искаш , би останал в тая работа . Виждам  JEREMY от доста време да стоят в тази работа , просто защото искат. 
    Скоро ще издадат сингъл , макар че на концерта им на  14 април можеш да чуеш поне 15 от авторските им песни. За мен да ги слушам на концерт е като скок с бънджи , ама все едно много хора скачаме едновременно. За “ искането “ говорех, за това да си пълен с желание . Когато в теб няма желания или даже едно такова, ти си жив наполовина.Ако те устройват половинките , остани там , където си, вероятно там където си не е нищо ново, просто повторение на майка ти, баща ти,дедо ти… JEREMY  се оказаха на пътя ми тогава ( можеше и някой Иван да е) , но бяха те . В желанието им да правят тяхна музика , техен звук , техни думи , видях собственето ми горене, което беше на път да спре тогава.Това , разбира се е лична история , но и не чак толкова , защото не съм единствената , която са заразили . На  концерт вдигат  публиката няколко стъпки над земята  и най-голямата им зараза е , че ти изваждат онова “ искам “ , което  си си скрил в света на “ трябва” . Няма да пиша за музиката им, защото не знам как се пише за музика,честно. Ще ходя на  лайф-а им на 14април в Radio Café ( под моста на НДК) да споделя с тях за горенето и ..някой други работи.
Людмила Сланева / LOCO

снимка: Димитър Момчев-Jamess

Няма коментари:

Публикуване на коментар