INSTAGRAM изложба

Макар опитите ни да не бъдем много комерсиални, твърде предвидими, прекалено слугуващи на мода и модни тенденции, ние все пак се възползваме от разни прекрасни неща, които ни предлага индустрията. Възползвах се от популярни марки дрехи, възползвах се от преносим компютър, възползвах се и от колкото обичан, толкова и мразен телефон. Същият, поради неясна причина в нашата държава струва много, много повече от реалната си цена. Вярвам, че това го прави нехаресван от куп хора, които смятат притежателите му за позьори или глупаци. А в същото време всеки, който го държи в ръцете си е щастлив собственик на забавления от всякакъв вид, офис в джоба и какво ли още не. Ние не искаме да правим реклама и затова няма да споделим марката, знам че и сами се сещате.

Аз лично съм обсебена от едно нещо, което се нарича Instagram. Това е приложение, което прави снимките ти вълшебни. Слага им рамки, променя цветовете им така, както само европейското кино може, кара те да снимаш неща, които не би снимал никога. За мен Instagram също е моят дневник, който ми припомня случки и сезони, пътешествия и сутрини. Дневник, който ми позволява да следя и тези на приятелите си. Да виждам къде са били, къде са сега, какъв е света през техните очи.

Затова Radio Café реши да направи мини изложба, която да събере вашите снимки направени през Instagram. Наясно сме, че тези, които не са ползвали това приложение не биха ни разбрали, но ако дойдат и разгледат снимките ще разберат. Наясно сме, че тези, които го ползват знаят защо го правим.

Изпращайте вашите Instagram снимки на адрес radio.cafe@abv.bg 

Носете си децата

Революция в партитата или ако вие не дойдете в 22:00, ние ще го направим в 16:00. 

Гонзо е един от първите, с които ме запозна барът. Гонзо е този, който ежедневно мисли за по-хубава България и често ми споделя идеите си. Както всички знаем, идеи много, изпълнението им – невъзможно, поради ред причини. Най-вече от рода на – обади се в общината, ама там никой не вдига, ама госпожице, то така не може. Ама, ние сме инати! И ще мислим, и ще правим всичко що ни е позволено!

И така, поредната идея родила се в на Гонзо главата, която Радио Кафе приветства с ръце, толкова широко отворени, че се удариха една в друга зад гърба ми, е детско парти за големи. Кръстих го ‘Носете си децата’ щото това не е детско парти - тип рожден ден на дете на познати на познати. Дето се чудят кои хора – притежатели на малък човек,  да поканят, поради простата причина, че или са избързали с правенето на дете, или леко са закъснели и нямат достатъчно приятели – родители (ох, дълго изречение). Не е парти с размазана торта по пода или парти с водещ, който плаши децата. Това е вашето парти, мили родители! Партито, на което ще срещнете  други, като вас, с подобен вкус и начин на живот, с подобни нужди. Ще танцувате, ще пиете коктейли, но най-хубавото е че децата ви ще са с вас. Очакваме ви на 19 юни, неделя от 16:00 часа с камиони, федербали, топки, кукли, мечки, мечове и коли. Gonzo from the block, Dani Ostrov (Остава) и ShakerMaker ще се погрижат за шума и танците. Ние обещаваме да не пушим в бара. 

Имаме нужда....нека си го кажем

Изтече още една година. На дъното й остана утайка от спомени, надежди, желания и постигнати мечти. Вкусът й е смесен – сладко-горчив, стерилен – като на прясно измит офис, метален – като на бара в бара /Радио Кафе/, тютюнев – като на всяка една цигара, с която си спечелил време, за да обмислиш някои неща и в същото време си пуснал още малко отрова в себе си. Свеж, като усмивките на всички нови и приятни хора, които си срещнал на поляната. Застоял, като всяка новина, която си лепнал с надеждата, че нещо ново ще се случи или е в процес на случване, а то не е. Отпивам и се чудя дали е отминало някакво време или се е случило някакво време. Отговорът със сигурност е смесен точно, колкото утайката. Най-силните вкусове от нея, които поне аз усещам са на някои страхотни неща. Не защото са уникални по себе си, а защото все пак се случиха в уникално идиотската ни държава. Харесва ми, че някой случи филм като „Мисия Лондон”, защото вкара хора в киносалоните и никой не остана безразличен към усилието и качеството му. За първи път из тези среди се получи креативен дебат в положителна среда. Хората показаха своя вкус, без да „хранят” авторите и открито се заговори за Бг кино. Комерсиално, добро, изпълнило целите си – да забавлява, без да размахва пръст и претенции, без неугледни и страдащи жени, каквито са те в повечето бг филми, без страдание и българска меланхолия, без главния герой да бъде самотен културтрегер в пост-соц среда и непременно да изстрадва битието си..то може да е забавно. Творческата дружинка на филма се хвана и взе, че направи и първия БГ Тв сериал, който развълнува хората и ги накара да коментират съдбата на героите по кафенета, офиси и барове. „Стъклен дом” не е “Lost”, но е “Fоund”. Актьорският състав не блести, но свети на фона на останалите «мъртъвци» в ефира. А и публиката сама роди своите герои и звезди...за първи път от доста време. Доволен съм, защото нещо около мен стана по-светло, по-цветно и даде възможност да се надявам, че нещо тук се променя. Хубаво ми става и че вече има деца, които няма да приличат КамеАнеЛисия или БлагоБожиноКоцето Стораро, докато осъзнават своята различност, а ще могат да приличат на други по-нормални...хора.........

Харесва ми, че колкото и да е трудно и тъжно и в Бг музиката има вече осъзната нужда от живот и на сцената, и пред нея. Още се усмихвам на различни нови български неща и още се смея и загасям тв-то на други. По-важно ми е че въпреки, че няма реална музикална българска индустрия, която да стимулира и артисти и публика, това вече измъчва всички – хем боли, хем сърби, хем драго ти става..както казва баба ми.. Има нужда...веднага...сега  и тук. Защото ако имаше поне наченка на индустрия  със сигурност много хора щяха да знаят за новия албум на  Скреч, които издадоха приятна хава, а не да разпространяват „Икебана...” и химна на МВР...Щеше да е кеф ако Dokle & Greesh коментират новия си албум по сутрешните блокове, вместо Миро – поредо-последната си издънка. Всички щяха да знаят, че има тежка банда, като ODD CREW, която разпродаде промоцията си, макар и в клуб...без покани, без заспиващи баби в зала1 на НДК и без апели за помощ към феновете си, да съберат пари за hard copy тираж на албума си. На сцената се появи и Моникс. Направи го с усмивка, лежерност и увереност, че има място и нужда за адекватна и модерна музика. Раздвижването беше толкова осезаемо, че дори и Стенли реши да се върне на сцената..това ми харесва, защото ми харесва, точка

Анимационерите вече са в пълен състав..не мога да съм недоволен. Преди това Palma Minuta направиха опит –  очакван и в същото време изненадващ. „Остава” пуснаха „Мексико” и зададоха въпрос – кога най-накрая, някой ше се сети, че има достатъчно хубава българска музика, която да влезе естествено в саундтрака на нов български филм или сериал. „Аз ли съм или не съм” беше мноо отдавна, а и си имаше предистория. Това са само част от примерите, за които няма правилен път, но има надежда и нужда. Част от примерите, които вече истински вълнуват хората, малко повече от факта дали Божинов ще остави и Николета Лозанова. Хубаво ми е, че от годишната утайката се извиси глас, който запита тия двамата:Всъщност.. защо вие сте толкова известни? Кеф ми е, че като че ли Евгени Минчев става все по-параноичен, а нуждата от изявите му дори вече не се усеща от тв продуцентите. Слава Богу видях го само няколко пъти тази година...това сигурно е заради нуждата от нови, свежи, не натрапчиви и смислени хора.

Гледах днес БНТ1, където се направи ретроспекции на най-големите български хитове на десетилетието. Хем са много, хем са тъжни, хем са комерсиални, хем никой не си ги е купил..що така..м?.... Ей така мина следобеда в чудене и надежди...ааа, чух и албумите на Pornographic Monster и Tripple A….нужни са.

Не спирам да се надявам, че утайката на още една година ще бъде още по-смесена и ще ни кара да опознаваме, по нормалния път, различни вкусове, защото пак  ще имаме нужда...Надявам се тогава да сме надскочили, сегашните измерения и да сме осъзнали, че да си кажем право в очи какво искаме, харесваме и обичаме означава, че се движим макар и неориентирани, а не стоим на едно място, защото сме се изгубили. Допих си кафето. Ред е на нещо друго...Рождество Христово е все пак. Отивам към бара....

Folibex

http://www.myspace.com/oddcrewband

http://www.reverbnation.com/#!/monyx

Да допълним :) 
Алекс Жекова - The other side of the moon

Коледен Базар

В последната неделя преди Коледа много ни се иска да ни е още по-коледно. Точно поради тази причина ще превърнем снежния двор на Radio Cafe в Коледен Базар.

Идеята ни е да направим нещо топло и уютно, макар навън да е студено. Да покажем кой какво е сглобил, залепил, съшил и изобретил в последно време или просто да ви накараме да се разделите със старите си вещи. Освен всичко много ни се ще да разберем и защо толкова се харесваме – всички ние, които идваме в бара. Знам, че със сигурност има неща, които са придавали особено усещане на всеки и са го направили точно такъв какъвто е. Вещи, които са ни накарали да погледнем с други очи на света, а той вече се е променил и за тях няма място в новия ни живот. Те обаче са станали скъпи неусетно, не защото са придобили антикварна стойност, а защото биха могли да придадат нов скъпоценен поглед и чувство на някой друг. Мисля, че няма по-добър подарък от възможността част от теб да заживее по-различен и вълнуващ живот, пък макар и да става въпрос за касета с албум на The Doors, купен от Унисон преди 15 години или шал, топлил те през зимата на първото ти влюбване.

За да ни е още по-коледно всеки „продавач” на финала ще дари 30% от печалбата си за инициативата на Уницеф „Всяко Дете Иска Семейство”, с другите сам ще прецени какво да прави.

Накратко, ние ще ви предоставим десет маси, десет стола, десет кашона (ако ви трябват) и десет одеала. На масите десет от вас ще изложат „стоката” си. На столовете ще поседнат. А с одеалата ще се топлят, докато пият безплатен чай предоставен от нас.

Базарът ще стартира в 14:00 часа на 19ти декември и ще завърши в 18:00.

Ако сте потенциален участник, пишете ни на адрес radiocafe@abv.bg задължително J, опаковайте си старите книги, дискове, касетки, плочи, дрехи..... или чудни авторски неща – бижута, плетени шапки, шалове, картини, стихосбирки..... и си пригответе топлите палта.

За да ни е по-топло, ще си спомним за лятото, като изкараме количката навън, а зад нея ще застане Gonzo, който ще ни пуска весели мелодии.

Знам какво правихте цяла година

Почти една година от както, някой от нас вече не живеят по домовете си, а прекарват голяма част от времето си тук, в Radio Cafe. Една година ще стане на 29.01.11, но нетърпеливи и празнично настроени решихме да не чакаме и още сега да си направим равносметка, какво ни се случи от както отворихме двете си врати.

Ако трябва да бъда честна отне ми седем години да открия Radio Cafe. Да намеря подходящото място, да събера идеи и хора около себе си. За това време мечтите и концепцията ми се промени десетки пъти. Сега знам, че се e случило точно когато му е било времето и когато е имало не само подходящото помещение, но и изчистена идея.

Първо беше ремонтът, отне ни месец. В това време имах чувство, че от тук нататък цял живот ще прекарвам дните си в магазините за строителни материали. Докато един ден не се появи първият ни клиент. Радослав Парушев (Чарли) влезе една вечер сред опакованите столове и кофите с боя и каза: „ Вижте , имам рожден ден след няколко дни, искам да го празнувам тук.” Отворихме... след няколко дни, на 29ти януари. След седмица, направихме и откриването. Така започна да работи нашият бар. Първи live, първи DJ-и. Дни, в които не влизаше абсолютно никой. Вечери, в които десет човека на куп ни психираха.

Първа Зима

13.02 Nasekomix live – Radio Cafe за първи път се пълни, обаждам се на брат ми, за да споделя на някой близък радостта си, защото всички останали са около мен.

14.02 първи Lazy Sunday, по случай св. Валентин – закупуване на тютюни, пренасяне на наргилета и възглавници от вкъщи, 15 минути разсъждения по въпроса как да скрием студената стена. Финално, ние сядаме на възглавниците, защото никой друг не смее.

Някъде по това време ShakerMaker ми праща съобщение във fb и автоматично става първият DJ, който не познавам, а ще нареди техниката си върху „количката”, която също пое пътя си от дома ми към бара.

04.03 Mango Duende live – още не съм сигурна, дали не вдигаме прекалено много шум и вместо да гледам групата, чакам полиция.

11.03 Тони live – изнасям всичко останало от дома си, но тъй като не ми е достатъчно убеждавам още двама да помъкнат покъщнината си, за да направим незабравима сцена.

12.03 ShakerMaker и Gonzo небрежно се появяват. След тях влизат още 200 човека.

До края на месеца посрещаме Остава, Airbag, продължаваме да убеждаваме хората да седнат на земята в неделя и правим първи Jam Session.

Първа пролет

ShakerMaker води Кирил Христов (Pincher Kiki), който има идея да събере Nasty Girls и Sick Boys на едно място. Седмица по-късно, събра цяла София.

Малко преди това Monyx, освен да помага на бара, се качи и на сцената, за да представи първото си парче ‘Coffee Is Over’ пред журналисти, музиканти и фенове и показа на всички как една промоция би могла да бъде истинска истерия.

Този месец каним на сцената си и Space Dub Jammers, Gonzo - сам, Erykah Badu tribute, Любо, на възглавниците сядат непознати и завършваме с още една промоция - Петко Славов (Airbag) „ До края на света ”.

Май месец погребахме телевизия ММ. Тогава аз лично разбрах, че на повечето работили там им е досадно да слушат повече от час българска музика и престана да ми е тъжно за тях.

За сметка на това на 18 май Остава правят промоция на песента си ‘Mexico’ и показват, първо, че има и ще има българска музика и второ, че има достатъчно много хора, които искат да я чуят.

Продължихме месеца с BritSpotting DJ Team и първи сет на Jun Yoshida и Rawland, които ни организираха Guacamole party. Освен guacamole – то ни свърши и алкохола. На изгрев метох двора.

Първо лято

05.06 Жоро от Остава прави дебюта си, като DJ, поне при нас. Градината е пълна. Palma Minuta проговарят за промоцията на ‘Megafon’, очаквам я с нетърпение.

11.06 Деси ( Phuture Shock) идва за първи път да пуска в Radio Cafe. Остава сама вътре, градината е пълна. Обещаваме й следващия път да пуска навън.

Юни месец се срещаме и с Groovy Bone, Ogi 23, Monyx прави втория си live, Jun ни приготвя mojito cheesecake, към Gonzo се присъединява Дани от Остава.

07.07 Gonzo и Дани са първите, които пускат в градината, аз стоя вкъщи болна и не мога да повярвам, че не съм в бара.

14.07 ShakerMaker събира всички фенове на Beatles и Rolling Stones и тъй като няма достатъчно място навън, хората започват да влизат вътре.

19.07 Деси пуска навън, вечерта минава точно така, както би трябвало.

21.07 Rawland прави първия Amsterdam Session.

28.07 ShakerMaker заформя втора битка, този път между Манчестър и Лондон.

29.07 Жоро се завръща с втори сет. Изключително ми допада концепцията му.

Август  не съм в София, но не спирам да правя събития и плакати от плажа. Възглавниците в градината от началото на лятото не остават свободни, дори за минута, освен в моментите, в които навън не се живее. Rawland утешава всички, които не са на море с funk.

Септември Деси прави третия си сет в бара или по скоро в градината, ние изнасяме всичко, на което може да седне или поне да се подпре човек от вътре.

10.09 Jun Yoshida ни приготвя blueberry cheesecake с много delicious tunes.

В средата на месеца Radio Cafe се присъединява към See Me и представя на сцената си Мартен с Freaky Styley Party, Monyx и Галя.

В края ShakerMaker отново организира battle между Beatles и Rolling Stones, а два дни по-късно ние посрещаме за първи път Joni Fiasco ( Здраво Кузманов ), който освен, че пускаше, седеше на ръба на сцената с разперени ръце, а хората пред него крещяха от … щастие. Последните дни Gonzo и Дани опитаха да спасят Мечо, ако не сте били, няма как да ви разкажа.

Сега е декември. Нещата в месеците, които пропуснах, написани биха се повтаряли, но всеки път за нас беше различно и вълнуващо. Защото, когато видиш вече познати лица е толкова хубавo, колкото да видиш нови, които с интерес разглеждат бара, питат къде е тоалетната и често не оцелват стълбите, които и ние не виждахме в началото, а сега направо прескачаме. В Radio Cafe посрещнахме и писатели с новите им книги, дълбахме тикви за Halloween, видяхме Dizzy Miss Lizzy сама зад player – ите, посадихме нова трева в градината, приютихме бездомно куче, отпразнувахме рождените дни на Woody Allen и Frank Sinatra и ни предстоят още много, много партита и инициативи.

Благодарим ви, че бяхте с нас, че ви харесва, това което правим. Благодарим на ShakerMaker, Rawland, Gonzo, Дани, Dizzy Miss Lizzy, Jun Yoshida, Деси, Мартен, Жоро...

Monyx, Остава, Airbag, Тони, Palma Minuta, Loco, Гери Турийска...

На всички, които идват почти всеки ден и ни станаха приятели. На всички, които работят и са работили в Радио Кафе. На всеки, който ни е предложил да направим нещо заедно.

Весели празници!

Аделина

SEATTLE NIGHT

Преди 7 години седяхме двама. Може би след някой концерт в О’шипка. И страдахме. За липсата на места, където да чуем най-любимата си музика, за бандите, които няма да гледаме никога на живо, за 90те, за карираните ризи, за unplugged-тите на Mtv, за Layne Staley. След не повече от десет минути страдание и реална преценка на способностите ни, взехме решение – 24.11.2003. В Маската, там ще ни позволят. С кой? С феновете, с тези, които ще го направят заради себе си.

След няколко дни се събрахме – Пифа, Skre4, Awake, P.I.F. и аз. Разпределихме парчетата, на другия ден направихме плаката, разпечатахме го в ксерокса и започнахме да го лепим. Така организирахме първия Seattle Night. Дойдоха 400 човека. Тръгнаха си щастливи, пияни и разплакани.

След тази вечер за нас двамата беше ясно, че освен успех, вече имаме и ангажимент. Щом не бяхме сами, щом имаше и други - не малко, които имаха нужда от това трябваше да продължим. В началото, първите 3, 4, 5 пъти все обеснявахме - Seattle Night е вечер, в която български групи свирят любимите си парчета на сиатълски банди от 90те години – Pearl Jam, Alice In Chains, Soundgarden, Nirvana... Печатахме покани, раздавахме ги на журналисти, пращахме групите на интервюта в радиа и музикални телевизии, регистрирахме се във форуми и често спорехме с някой дали ще си режем вените в нощта на концерта. Не си ги прерязахме, нито веднъж. Всеки път отиваме и си тръгваме заредени, щастливи и настъпани от стотици подскачащи крака, мъчещи се да видят групите.

До ден днешен сме организатори на 22 Seattle-а. В тях са участвали десетки групи и музиканти. Всички те са фенове на тези банди, на миналото десетилетие, на карираните ризи. В началото, това беше най-важното. Сега знам, че сме направили много повече от вечер на алтернативната музика. Срещнахме групите с публиката им. Запознахме музиканти с други музиканти. Помогнахме за сформирането на нови проекти. Дадохме сцена и на младите. Ако не сте идвали елате на 29 ноември в клуб Строежа, това е шанса ви да попаднете на истински rock ‘n roll концерт в България, с участието на български банди, които за 3 часа ще ви пренесат напълно във времето на гръндж музиката.

Любопитни факти:

. В София Seattle Night е винаги последният понеделник от ноември и март.

. Seattle Night в София винаги е в понеделник, за да не пречим на танцьорите в петък и събота.

. На Seattle Night не е позволено да се свири нищо друго, освен парчета на групи излезнали от Сиатъл.

. На Seattle Night са свирили 27 различни групи и още десетина формации.

. На Seattle Night са пяли и момичета.

. Седмият Seattle Night се провежда в Лондон, организиран е от фенка на софийския.

. Освен Seattle Night сме организирали - Mad Season tribute 02.03.09 и Alice In Chains Unplugged 20.06.09.

. Понякога правим Seattle Night в две вечери, защото не ни стига една.

. На Seattle Night 4 поканихме група от Македония. На чека македонците се напиха и се държаха неуважително към нашата инициатива. Вечерта, толкова се шокираха от тълпата, че едвам засвириха от притеснение. На третото парче отчетохме първият stage diving.

. В един от клубовете, в които сме правили Seattle Night, след последното парче на последната група, DJ-ят пусна Lambada.

. На Seattle Night е пял и Любо от Те, който се оказа адски фен на Stone Temple Pilots.

. Група P.I.F. свири за последен път в оригиналния си състав на Seattle Night.

. Група Awake е в днешния си състав благодарение на Seattle Night.

. На Seattle Night 5 група Sepuko 6 се скара с група Skre4, заради недоразумение. Трябваха ни пет години, за да си обясним, че е станала грешка.

. Никога не е имало смисъл да лепим плакати, защото повечето ни ги разлепяха минути след това. Слава богу – фенове.

Seattle Night 23 ще се проведе на 29 ноември в клуб Строежа / София. Старта е в 22:00, края не е ясен. Участниците са Jeremy, Mad Summer (Sepuko 6, Coptor Mix, Blackout), Жоро Dialog, Пифа Skre4, Иван Awake, Андрей Omnipresent, Андреа Awake, Гепи Stain, Даката Panican Whyasker, Боби Der Hunds.

Аделина

Носете си лични карти :)

http://www.seattle-night.com/