Няма никакво време, защото останаха само няколко дни и след тях в бара пак ще се чуе музика на живо. По-различното от другите различни концерти е това, че ще бъде различно от различното...Не защото от сцената ще се чуе още българска музика,а защото ще бъде китарна, а пък върху нея ще полегне женски глас. Този на Локо. Няма нищо общо с пловдивското, което в момента гази наред, нито със софийското от Надежда. Има общо с чифт черни очи, черна коса и акустична китара. Преди време Людмила Сланева се появи с няколко парчета, които поне на мен ми дадоха надежда, че в крайна сметка жените в БГ могат да бъдат не само фенки на рок музиката, но могат и да я правят. Когато излезе „Можеш” си казах, че тя може и не спрях да следя какво ще стане с момичето, топящо краката си в басейн, в модерен български жилищен комплекс, па макар и още непродаден. Над него слънцето не светеше, като над Овча Купел и се вързваше идеално с „Малките чудеса”...чудесно парче...След това ми хареса, че лупаше любимия си в „Можеш”, а в кратките пресечки в клипа, прекалено добре беше предложила грамаж от сексапила си...но без да ме дразни...Мисля, че по това време Бойка вече се беше раздала напълно – цици, гъз, парцали и в замяна беше получила, най-вероятно от лош съветник, името Lady B. Музикалното й мултиплатинено нищоправене обаче ми вадеше очите от всякъде.Правя тази препратка, защото е важно да си даваме сметка, че истинските неща нямат претенция и не занимават никого. Просто се появяват, за да ги открием, без да ги подминем.
Както и да е....няма време, затова – по същество...Локо има смазващи парчета, като моите лични пристрастия клонят към „Две хвърчила”, защото звукът в нея ме караше да се чувствам навременен човек, ако не модерен...и смятам, че ако имаше доза упорство от нейна страна, сега може би щях да се радвам на нещо още по-ново и различно. Вероятно нямаше да пълни зали, като звездите на Пайнер, но със сигурност щеше да е събудила доста позадрямала младеж. Трябва да бъда и обективен не обичам в текстове на парчета да намирам сковани думи като чудеса, хвърчила, парфюми, въпроси като „искаш ли..не искаш ли” – те не намират отговор. Смятам, че гласът й живее друг живот. Убедих се в това последния път, когато гледах Локо и бандата й. На следващия ден тананиках част от парчетата. Разбрах, че на 18.11 ще има и нови. Има защо да ги чуя и знам, че не само аз съм любопитен. 10х бар, радвам се че няма да стърча в дупка.....и ти можеш ....джън джън джън джъджън /така реже китарата/..чуй по-долу...
Folibex
LOCO Можеш
LOCO Две Хвърчила
LOCO live Radio Cafe 18.11.10
Няма коментари:
Публикуване на коментар