Имаме нужда....нека си го кажем

Изтече още една година. На дъното й остана утайка от спомени, надежди, желания и постигнати мечти. Вкусът й е смесен – сладко-горчив, стерилен – като на прясно измит офис, метален – като на бара в бара /Радио Кафе/, тютюнев – като на всяка една цигара, с която си спечелил време, за да обмислиш някои неща и в същото време си пуснал още малко отрова в себе си. Свеж, като усмивките на всички нови и приятни хора, които си срещнал на поляната. Застоял, като всяка новина, която си лепнал с надеждата, че нещо ново ще се случи или е в процес на случване, а то не е. Отпивам и се чудя дали е отминало някакво време или се е случило някакво време. Отговорът със сигурност е смесен точно, колкото утайката. Най-силните вкусове от нея, които поне аз усещам са на някои страхотни неща. Не защото са уникални по себе си, а защото все пак се случиха в уникално идиотската ни държава. Харесва ми, че някой случи филм като „Мисия Лондон”, защото вкара хора в киносалоните и никой не остана безразличен към усилието и качеството му. За първи път из тези среди се получи креативен дебат в положителна среда. Хората показаха своя вкус, без да „хранят” авторите и открито се заговори за Бг кино. Комерсиално, добро, изпълнило целите си – да забавлява, без да размахва пръст и претенции, без неугледни и страдащи жени, каквито са те в повечето бг филми, без страдание и българска меланхолия, без главния герой да бъде самотен културтрегер в пост-соц среда и непременно да изстрадва битието си..то може да е забавно. Творческата дружинка на филма се хвана и взе, че направи и първия БГ Тв сериал, който развълнува хората и ги накара да коментират съдбата на героите по кафенета, офиси и барове. „Стъклен дом” не е “Lost”, но е “Fоund”. Актьорският състав не блести, но свети на фона на останалите «мъртъвци» в ефира. А и публиката сама роди своите герои и звезди...за първи път от доста време. Доволен съм, защото нещо около мен стана по-светло, по-цветно и даде възможност да се надявам, че нещо тук се променя. Хубаво ми става и че вече има деца, които няма да приличат КамеАнеЛисия или БлагоБожиноКоцето Стораро, докато осъзнават своята различност, а ще могат да приличат на други по-нормални...хора.........

Харесва ми, че колкото и да е трудно и тъжно и в Бг музиката има вече осъзната нужда от живот и на сцената, и пред нея. Още се усмихвам на различни нови български неща и още се смея и загасям тв-то на други. По-важно ми е че въпреки, че няма реална музикална българска индустрия, която да стимулира и артисти и публика, това вече измъчва всички – хем боли, хем сърби, хем драго ти става..както казва баба ми.. Има нужда...веднага...сега  и тук. Защото ако имаше поне наченка на индустрия  със сигурност много хора щяха да знаят за новия албум на  Скреч, които издадоха приятна хава, а не да разпространяват „Икебана...” и химна на МВР...Щеше да е кеф ако Dokle & Greesh коментират новия си албум по сутрешните блокове, вместо Миро – поредо-последната си издънка. Всички щяха да знаят, че има тежка банда, като ODD CREW, която разпродаде промоцията си, макар и в клуб...без покани, без заспиващи баби в зала1 на НДК и без апели за помощ към феновете си, да съберат пари за hard copy тираж на албума си. На сцената се появи и Моникс. Направи го с усмивка, лежерност и увереност, че има място и нужда за адекватна и модерна музика. Раздвижването беше толкова осезаемо, че дори и Стенли реши да се върне на сцената..това ми харесва, защото ми харесва, точка

Анимационерите вече са в пълен състав..не мога да съм недоволен. Преди това Palma Minuta направиха опит –  очакван и в същото време изненадващ. „Остава” пуснаха „Мексико” и зададоха въпрос – кога най-накрая, някой ше се сети, че има достатъчно хубава българска музика, която да влезе естествено в саундтрака на нов български филм или сериал. „Аз ли съм или не съм” беше мноо отдавна, а и си имаше предистория. Това са само част от примерите, за които няма правилен път, но има надежда и нужда. Част от примерите, които вече истински вълнуват хората, малко повече от факта дали Божинов ще остави и Николета Лозанова. Хубаво ми е, че от годишната утайката се извиси глас, който запита тия двамата:Всъщност.. защо вие сте толкова известни? Кеф ми е, че като че ли Евгени Минчев става все по-параноичен, а нуждата от изявите му дори вече не се усеща от тв продуцентите. Слава Богу видях го само няколко пъти тази година...това сигурно е заради нуждата от нови, свежи, не натрапчиви и смислени хора.

Гледах днес БНТ1, където се направи ретроспекции на най-големите български хитове на десетилетието. Хем са много, хем са тъжни, хем са комерсиални, хем никой не си ги е купил..що така..м?.... Ей така мина следобеда в чудене и надежди...ааа, чух и албумите на Pornographic Monster и Tripple A….нужни са.

Не спирам да се надявам, че утайката на още една година ще бъде още по-смесена и ще ни кара да опознаваме, по нормалния път, различни вкусове, защото пак  ще имаме нужда...Надявам се тогава да сме надскочили, сегашните измерения и да сме осъзнали, че да си кажем право в очи какво искаме, харесваме и обичаме означава, че се движим макар и неориентирани, а не стоим на едно място, защото сме се изгубили. Допих си кафето. Ред е на нещо друго...Рождество Христово е все пак. Отивам към бара....

Folibex

http://www.myspace.com/oddcrewband

http://www.reverbnation.com/#!/monyx

Да допълним :) 
Алекс Жекова - The other side of the moon