SEATTLE NIGHT

Преди 7 години седяхме двама. Може би след някой концерт в О’шипка. И страдахме. За липсата на места, където да чуем най-любимата си музика, за бандите, които няма да гледаме никога на живо, за 90те, за карираните ризи, за unplugged-тите на Mtv, за Layne Staley. След не повече от десет минути страдание и реална преценка на способностите ни, взехме решение – 24.11.2003. В Маската, там ще ни позволят. С кой? С феновете, с тези, които ще го направят заради себе си.

След няколко дни се събрахме – Пифа, Skre4, Awake, P.I.F. и аз. Разпределихме парчетата, на другия ден направихме плаката, разпечатахме го в ксерокса и започнахме да го лепим. Така организирахме първия Seattle Night. Дойдоха 400 човека. Тръгнаха си щастливи, пияни и разплакани.

След тази вечер за нас двамата беше ясно, че освен успех, вече имаме и ангажимент. Щом не бяхме сами, щом имаше и други - не малко, които имаха нужда от това трябваше да продължим. В началото, първите 3, 4, 5 пъти все обеснявахме - Seattle Night е вечер, в която български групи свирят любимите си парчета на сиатълски банди от 90те години – Pearl Jam, Alice In Chains, Soundgarden, Nirvana... Печатахме покани, раздавахме ги на журналисти, пращахме групите на интервюта в радиа и музикални телевизии, регистрирахме се във форуми и често спорехме с някой дали ще си режем вените в нощта на концерта. Не си ги прерязахме, нито веднъж. Всеки път отиваме и си тръгваме заредени, щастливи и настъпани от стотици подскачащи крака, мъчещи се да видят групите.

До ден днешен сме организатори на 22 Seattle-а. В тях са участвали десетки групи и музиканти. Всички те са фенове на тези банди, на миналото десетилетие, на карираните ризи. В началото, това беше най-важното. Сега знам, че сме направили много повече от вечер на алтернативната музика. Срещнахме групите с публиката им. Запознахме музиканти с други музиканти. Помогнахме за сформирането на нови проекти. Дадохме сцена и на младите. Ако не сте идвали елате на 29 ноември в клуб Строежа, това е шанса ви да попаднете на истински rock ‘n roll концерт в България, с участието на български банди, които за 3 часа ще ви пренесат напълно във времето на гръндж музиката.

Любопитни факти:

. В София Seattle Night е винаги последният понеделник от ноември и март.

. Seattle Night в София винаги е в понеделник, за да не пречим на танцьорите в петък и събота.

. На Seattle Night не е позволено да се свири нищо друго, освен парчета на групи излезнали от Сиатъл.

. На Seattle Night са свирили 27 различни групи и още десетина формации.

. На Seattle Night са пяли и момичета.

. Седмият Seattle Night се провежда в Лондон, организиран е от фенка на софийския.

. Освен Seattle Night сме организирали - Mad Season tribute 02.03.09 и Alice In Chains Unplugged 20.06.09.

. Понякога правим Seattle Night в две вечери, защото не ни стига една.

. На Seattle Night 4 поканихме група от Македония. На чека македонците се напиха и се държаха неуважително към нашата инициатива. Вечерта, толкова се шокираха от тълпата, че едвам засвириха от притеснение. На третото парче отчетохме първият stage diving.

. В един от клубовете, в които сме правили Seattle Night, след последното парче на последната група, DJ-ят пусна Lambada.

. На Seattle Night е пял и Любо от Те, който се оказа адски фен на Stone Temple Pilots.

. Група P.I.F. свири за последен път в оригиналния си състав на Seattle Night.

. Група Awake е в днешния си състав благодарение на Seattle Night.

. На Seattle Night 5 група Sepuko 6 се скара с група Skre4, заради недоразумение. Трябваха ни пет години, за да си обясним, че е станала грешка.

. Никога не е имало смисъл да лепим плакати, защото повечето ни ги разлепяха минути след това. Слава богу – фенове.

Seattle Night 23 ще се проведе на 29 ноември в клуб Строежа / София. Старта е в 22:00, края не е ясен. Участниците са Jeremy, Mad Summer (Sepuko 6, Coptor Mix, Blackout), Жоро Dialog, Пифа Skre4, Иван Awake, Андрей Omnipresent, Андреа Awake, Гепи Stain, Даката Panican Whyasker, Боби Der Hunds.

Аделина

Носете си лични карти :)

http://www.seattle-night.com/

Вместо цици, гъз и парцали

Няма никакво време, защото останаха само няколко дни и след тях в бара пак ще се чуе музика на живо. По-различното от другите различни концерти е това, че ще бъде различно от различното...Не защото от сцената ще се чуе още българска музика,а  защото ще бъде китарна, а пък върху нея ще полегне женски глас. Този на Локо. Няма нищо общо с пловдивското, което в момента гази наред, нито със софийското от Надежда. Има общо с чифт черни очи, черна коса и акустична китара. Преди време Людмила Сланева се появи с няколко парчета, които поне на мен ми дадоха надежда, че в крайна сметка жените в БГ могат да бъдат не само фенки на рок музиката, но могат и да я правят. Когато излезе „Можеш” си казах, че тя може и не спрях да следя какво ще стане с момичето, топящо краката си в басейн, в модерен български жилищен комплекс, па макар и още непродаден. Над него слънцето не светеше, като над Овча Купел и се вързваше идеално с „Малките чудеса”...чудесно парче...След това ми хареса, че лупаше любимия си в „Можеш”, а в кратките пресечки в клипа, прекалено добре беше предложила грамаж от сексапила си...но без да ме дразни...Мисля, че по това време Бойка вече се беше раздала напълно – цици, гъз, парцали и в замяна беше получила, най-вероятно от лош съветник, името Lady B. Музикалното й мултиплатинено нищоправене обаче ми вадеше очите от всякъде.Правя тази препратка, защото е важно да си даваме сметка, че истинските неща нямат претенция и не занимават никого. Просто се появяват, за да ги открием, без да ги подминем.

Както и да е....няма време, затова –  по същество...Локо има смазващи парчета, като моите лични пристрастия клонят към „Две хвърчила”, защото звукът в нея ме караше да се чувствам навременен човек, ако не модерен...и смятам, че ако имаше доза упорство от нейна страна, сега може би щях да се радвам на нещо още по-ново и различно. Вероятно нямаше да пълни зали, като звездите на Пайнер, но със сигурност щеше да е събудила доста позадрямала младеж. Трябва да бъда и обективен не обичам в текстове на парчета да намирам сковани  думи като чудеса, хвърчила, парфюми, въпроси като „искаш ли..не искаш ли” – те не намират отговор. Смятам, че гласът й живее друг живот. Убедих се в това последния път, когато гледах Локо и бандата й. На следващия ден тананиках част от парчетата. Разбрах, че на 18.11 ще има и нови. Има защо да ги чуя и знам, че не само аз съм любопитен. 10х бар, радвам се че няма да стърча в дупка.....и ти можеш ....джън джън джън джъджън  /така реже китарата/..чуй по-долу...

Folibex

LOCO Можеш

LOCO Две Хвърчила

LOCO live Radio Cafe 18.11.10

Филмите на 90те

Ако има нещо, което ме притеснява всеки ден, то това е че 90те свършиха и по никакъв начин няма да се върнат. Може би не оценявам времето, в което живея, не че не ми харесва, но онези години ми липсват ужасно. Музиката, филмите, а може би и безгрижната възраст, на която съм била. Не ми се иска, но е възможно да съм от онези, които все казват, че преди е било по-хубаво. Не изключвам и варианта, че от липсата на информация тогава, сме оставали много по-впечатлени от всяко нещо стигнало до нас. Но съм сигурна, че аз съм от Mtv поколението, а не децата, които растат в момента. Че всичко беше много по философско и дълбоко, макар и малко смешно или досадно. Че момичетата и момчетата бяха много по-истински и романтично небрежни. Че музиката имаше мисия, а филмите не разчитаха на специални ефекти. Че във видеото винаги имаше празна касета, за да мога да запиша всеки клип или филм, който не можех да намеря в интернет, защото тогава нямаше. Сега ще се възползвам от него. Ще ви припомня филмите, за които аз се сещам, когато искам да се върна там, по онова време. И препоръчвам на всеки по-малък от мен, на всички тийнейджъри, които идват в Radio Cafe и не са гледали тези филми - да ги гледат, ще им харесат :)

Аделина

Reality Bites http://www.imdb.com/title/tt0110950/

Singles  http://www.imdb.com/title/tt0105415/

Empire Records http://www.imdb.com/title/tt0112950/

Stealing Beauty http://www.imdb.com/title/tt0117737/

Kuffs http://www.imdb.com/title/tt0104647/

True Romance http://www.imdb.com/title/tt0108399/

Clueless http://www.imdb.com/title/tt0112697/

hand made by MONYX

Ако не познавате MONYX, той е този, който направи парчето 'Coffe Is Over'. Парчето, в което същият целуваше черно-бялата Радина Кърджилова  и същото, за което се спореше по форуми дали е българско или не и чак някой каза, че изпълнителят от десетина години живеел в Германия :) Мони живее в наша родна София, занимава се с музика, от както се помни и го прави много добре. Но може би почти никой не знае, че всичките ни любими аксесоари също са направени от него. Решихме да споделим, макар да не ни се иска някой друг да има като нашите :)

Аделина

Ако искате да намерите MONYX, потърсете го във facebook - Monyx официален профил или елате в Radio Cafe.

RUSH

RUSH се намира на “Раковски” 156А, толкова близо до Radio Cafe, че ако ми потрябва аксесоар или нова дреха за довечера мога да отскоча и да си купя :) Така и направих преди няколко дни, но освен с блуза, от магазина си тръгнах и с няколко въпроса.

Какво всъщност се случва вътре и възможно ли е тези хора да имат мисия, за която ние не подозираме?

Днес пак отидох, срещнах се с една от собственичките, извадих апарата, поснимах малко и после й споделих всичките си подозрения. И да - RUSH наистина имат мисия.

Оказа, че това не е просто магазин за дрехи, не и магазин за маркери и флакони. Това са сестрите Мария и Цветомира Никодимови и няколко момчета, които от години все по-успешно се опитват да пропагандират идеята за едно друго изкуство. Европейско място, което предлага актуални и достъпни дрехи, support-ва български дизайнери, предлага cool аксесоари, но през цялото време подържа и помага на Graffiti поведението. Организатори са на work shop-ове и на няколко Graffiti партита, които не са от онези, на които отстрани се предлагат кюфтета. Противници са на хулиганството и безцелното драскане. Търсят и намират нови артисти. Помагат с всички сили на DJ-и, художници и дизайнери. Но това, което е най-ценното е че всяко малко дете може да отиде и да подраска на стената в магазина. И ако му хареса, може да го прави всеки ден. Там има меко канапе, маркери и моливи и един от най-добрите Graffiti майстори, който абсолютно безплатно ще му разкрие тайните на флаконите.

Аделина

http://rush.bg/

в RUSH можете да намерите принтове и оригинали на Еrnaste Nasimo

http://nasimo.deviantart.com/

дизайнерси дрехи на Диляна Попова, Искрен Лозанов (дизайнерът чийто тоалет бе откраднат от ... Beyonce) и Вяра Бориславова

http://www.dilyanapopova.com/

http://www.monitor.bg/article?id=233349

http://www.svfashionstudio.com



ЛуМаги

Ние не познаваме Маги, но бихме искали. Или пък не искаме, за да може да се оправдаем, ако случайно заимстваме нейна идея. Няма да го направим. Освен, че не би било честно, изпълнението никога няма да се доближава до прецизността, с която тя е създала нещата си. Предполагаме, че има инструменти и силни ръце, но по-скоро това, което притежава е приказни идеи. Разгледайте сайта й, обадете й се ако ви хареса нещо и го искате за себе си. Ако не, ни остава само да завиждаме на хората, които живеят около нея :)

http://lumagi.com/

Новото поколение супер модели

През май 2007г. US Vogue провъзгласява от корицата на своя брой новите супермодели на модната индустрия. А именно:

Agyness Deyn

Caroline Trentini

Chanel Iman

Coco Rocha

Doutzen Kroes

Hilary Rhoda

Jessica Stam

Lily Donaldson

Raquel Zimmermann

Sasha Pivovarova

Аз лично се питах дали в момента има супермодели, или супермоделите са били модерни 90те. Не стига ли информация за тях до нас, или хич не ни интересува вече. Това, което е сигурно обаче, е че все по-рядко сме свидетели на истински (нормални) жени в БГ.

Agyness Deyn

Agyness Deyn, или както мама я е кръстила Laura Hollins, е родена в Англия през не толкова далечната '83-та и за скромните си 27 години е провъзгласена за следващия супермодел на модната индустрия.От малка показва различното в себе си - на 17 решава, че ще си обръсне главата, защото от 13-годишна ходи с къса коса и й омръзнало! И до днес името й се свързва с нейните хамелеонови промени- момчешката й прическа е минала през червеното, черното и русото. През април 2010 се появи на Coachella Music Festival с прическа ала Sinead O'Connor от периода й "Nothing compares to you".
Agyness пленява с непринудения момчешки чар,който излъчва и със стройната визия на един от най-печелившите супермодели за момента :)

Джули