сряда, 3 ноември 2010 г.

Положителни емоции / ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ

Имам мобилен телефон вече 11 години. Подариха ми, когато станах на 18, макар да исках пейджър... виждаше ми се по-така. Първите дни ме стряскаше. Всеки път забравях, че роботската мелодия, която ме следва вече няколко минути всъщност идва от мен, после се криех и говорех тихо, щото ме беше срам. 
Почти никой от приятелите ми нямаше мобилен, но тези, които имахме си звъняхме по хиляди пъти на ден. Превърнахме се в информационни бюра, всеки разбираше от нас кой къде е и какво става. Разбира се говорехме набързо, защото ни се струваше лукс.
Сега не мога и секунда без него, привързвам се и към самия апарат. На моя вече му се виждат органите, ако го погледнеш отстрани. Обаче в него живея аз, всяко начало, край, всеки променил живота ми разговор, всяка уговорка с нов DJ, всички съобщения, които си пишем с майка ми в малките часове, като наивни ученички.
. Сега не ползвам гигантските си фотоапарати, които толкова исках, не виждам нищо по-чаровно от некачествените снимки с телефон и не спирам да ги правя.
. Сега имам ценна колекция от снимки, които ме усмихват :)
Аделина

ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ

Ако вървиш малко по-бавно, ако гледаш в страни или нагоре можеш да видиш

. Ценни обяви .



. Офиси и магазини .




тъй като не се вижда добре тук пише За Европа и целия свят
билети
самолети ракети балони автобуси
подводници фериботи яхти каляски
резервации застраховки хотели
Космически туризъм



. Партита, които не бива да се пропускат .




. Информация .









. Грижовни собственици .


. Изоставени кучета .


. Кучета с много къси крака .







. Свирепи животни .



. Стандарт на живот .


. Жълти джанти .


. Неясни знаци .


. Нечии домове .





. Разпродажби .





. Сайтове .


. Въпроси .


. Предупреждения .



. Залепнали неща .




. Мъдри мисли .


. Някой, който се чувства като теб .




1 коментар: