Колко време извървя?

Беше отдавна. Аз бях тийн...гневен, безпаричен, ял банани и пил Кока Кола само по Рождество Христово. Някой нещо направи и започнаха да се организират страхотни концерти по площадите на всякой град. В моя беше адски кеф – Pepsi се светнаха, че требе да лоунчнат продукта си в Бг и направиха смазващ концерт с всичките БГ звезди по онова време. Дони и Момчил тъкмо бяха започнали да се разбират, Милена ни караше да крещим „Това е машина за месо”, а Кръпката все се оплакваше, че няма бира. Имаше и други, които вече не си спомням, но само един от тях ми каза нещо: знай ти си някой, макар да усещаш как се изгубваш в думите силни на нашия ден. Денят, знай и твой е!, както и: слушайте хора – елате да спорим. Беше Стенли. Беше рошав. Беше някак студен и уморен. Няколко дни по-късно свързах името му с Тангра и слушайки всичко тяхно, се зарадвах, че сега мога да слушам само него....Не че нещо, но просто си беше моето. Бегом в музикалния до джумаята, посочване с пръст и слагане на касета в раздрънкан двукасетъчен „Internacional”. След една седмица  - дома, всички пееха „пеперудо нежна моя не плачи, всеки миг е тъй нищожен -  полети..... ” . Това беше част от текста на едно от добрите парчета в албума. По-късно Рива Саунд издадоха и „Пътят към храма”. Парчето беше силно, но според мен заради голяма част от нещата, които музикантите и музикалните редактори по онова време правеха, то попадаше в една листа с парчета, като „Векът на любовта” на групата „Медикус” и неочовека, който по-късно се яви на Евровизия, все едно отива в Байконур – Коцетошиваиисусбуда Калки. Парчета, като „Кучето на крайния...” или пък с песньовки на соц естрадни клони. Така „Пътят...” незаслужено загуби от чара си, но пък каза на всички, че „може би този път е измама и мамещ мираж е камбанния звън”...Както и да е – все още има хора, които си топят китарите...

А иначе албумът ми даде още „Сиво”, ”Две хвърчила”, „Следи” и моя личен фаворит „Ля-Ля” /не съм сигурен дали парчето не беше включено, като бонус трак или просто беше попаднало в албума ми, за да запълни 60 мин запис на касетата/. Хората по онова време още не можеха да си признаят, че слушат и българска музика освен, ако не говорим за масовия българин, пеещ с пълно гърло само ако съседът му по етаж не закрещи, че падат камъни или че не търси прототипа на Кира Найтли в „Карибски пирати” – Радка. Така рязко се скъса връзката между публика и поп, рок Бг артисти. Стенли започна да идва по-малко в града ни и ми оставаше да го засичам от време на време по 12 часовия, тогава, Канал 1. Вълнувах се щото ме кефеха парчетата му и много, ама много ми се искаше да пусне и нови. Стана – през ’94-та. Издаде „Как се казваш”. Сиатъл вече беше покорил и Бг и в този албум открих доста сходни нюанси. И като звук и като настроение. Държа ме поне до ’96-та, защото беше различен от всичко, а по това време някой спасяваше сляпо момиче, я ставаше цвят лилав или вярваше в някой друг защото не знам защо си..... Ич не ми дремеше за тях, но „Път към нищото” ме смаза. А „Топъл сън” се слушаше по време на всяко тийн безчинство. Самата песен „Как се казваш” ни служеше и за поздрав по време на срещи. Мисля, че парчето, което тотално ме хвърли в размисъл беше „Колко”. Акустичният му звук ме залепи за период от месеци между него и “That’s the way” на Цепелин, ама този преоткрития, като звук от Pearl Jam и Soundgarden. Колкото и да връщам лентата назад, пак оставам на мнение, че музиката, която Стенли винаги е правил е била различна от всичко българско и родно, а и е успявала да събере различни хора на едно място – хубава работа. Хубава беше и работата по „Обсебен”. Макар, че албума и клипа към парчето излязоха 6 години след Earthling на Боуи, адски се накефих, че именно Стенли единствен в Бг ми напомни за смелостта на „хамелион-а” да експериментира със звук и аранжименти. Като видео сингъл „Стар парфюм” излезе по-късно и някак ми се загуби сред свръх ротацията по всевъзможни канали на “Precious” на Depeche по онова време и някак отново остана незабелязано. Лично аз си мисля, че най-силното парче в албума е „Магия”, защото идеално пасва на цялостния  фийлинг от музиката на Станислав Сланев. Няма да си кривя душата – появиха се и първите неща, които не ми харесаха – „Пясъчен керван” и „Дъвка балон” и общия проект с Локо...нещо липсавше. Нямаше заряд, а само опит за модерен звук. Дори и парчетата да са твърде лични за него самия, не станаха такива за мен, така както станаха почти всички останали. «Бъди какъвто си» и «Жулиета» са от друг парфюм и честно казано не ми дреме дали ще ги чуя отново. Сега обаче, се радвам, така както се радвах, когато излизаха албумите му през годините, защото Стенли отново не разочарова. За разлика от други, които предпочитат зали, кошмарен декор и седалки, той слезе в клубовете и съвсем адекватно ни предлага да чуем нови аранжименти и звучене на нещата му. Хубаво ми е, че скоро ще мога да чуя всичко останало на 08.01.11 в бара, в който обичам да стоя. Стенли ще излезе на сцената на Radio Café с Ташо от “Jremy”, Жоро от „Остава” и Мишо Шишков – все хора, които са разбрали, „че сме силни да сътворим от мрака –  утрин, в която да се родим”.

Folibex



Имаме нужда....нека си го кажем

Изтече още една година. На дъното й остана утайка от спомени, надежди, желания и постигнати мечти. Вкусът й е смесен – сладко-горчив, стерилен – като на прясно измит офис, метален – като на бара в бара /Радио Кафе/, тютюнев – като на всяка една цигара, с която си спечелил време, за да обмислиш някои неща и в същото време си пуснал още малко отрова в себе си. Свеж, като усмивките на всички нови и приятни хора, които си срещнал на поляната. Застоял, като всяка новина, която си лепнал с надеждата, че нещо ново ще се случи или е в процес на случване, а то не е. Отпивам и се чудя дали е отминало някакво време или се е случило някакво време. Отговорът със сигурност е смесен точно, колкото утайката. Най-силните вкусове от нея, които поне аз усещам са на някои страхотни неща. Не защото са уникални по себе си, а защото все пак се случиха в уникално идиотската ни държава. Харесва ми, че някой случи филм като „Мисия Лондон”, защото вкара хора в киносалоните и никой не остана безразличен към усилието и качеството му. За първи път из тези среди се получи креативен дебат в положителна среда. Хората показаха своя вкус, без да „хранят” авторите и открито се заговори за Бг кино. Комерсиално, добро, изпълнило целите си – да забавлява, без да размахва пръст и претенции, без неугледни и страдащи жени, каквито са те в повечето бг филми, без страдание и българска меланхолия, без главния герой да бъде самотен културтрегер в пост-соц среда и непременно да изстрадва битието си..то може да е забавно. Творческата дружинка на филма се хвана и взе, че направи и първия БГ Тв сериал, който развълнува хората и ги накара да коментират съдбата на героите по кафенета, офиси и барове. „Стъклен дом” не е “Lost”, но е “Fоund”. Актьорският състав не блести, но свети на фона на останалите «мъртъвци» в ефира. А и публиката сама роди своите герои и звезди...за първи път от доста време. Доволен съм, защото нещо около мен стана по-светло, по-цветно и даде възможност да се надявам, че нещо тук се променя. Хубаво ми става и че вече има деца, които няма да приличат КамеАнеЛисия или БлагоБожиноКоцето Стораро, докато осъзнават своята различност, а ще могат да приличат на други по-нормални...хора.........

Харесва ми, че колкото и да е трудно и тъжно и в Бг музиката има вече осъзната нужда от живот и на сцената, и пред нея. Още се усмихвам на различни нови български неща и още се смея и загасям тв-то на други. По-важно ми е че въпреки, че няма реална музикална българска индустрия, която да стимулира и артисти и публика, това вече измъчва всички – хем боли, хем сърби, хем драго ти става..както казва баба ми.. Има нужда...веднага...сега  и тук. Защото ако имаше поне наченка на индустрия  със сигурност много хора щяха да знаят за новия албум на  Скреч, които издадоха приятна хава, а не да разпространяват „Икебана...” и химна на МВР...Щеше да е кеф ако Dokle & Greesh коментират новия си албум по сутрешните блокове, вместо Миро – поредо-последната си издънка. Всички щяха да знаят, че има тежка банда, като ODD CREW, която разпродаде промоцията си, макар и в клуб...без покани, без заспиващи баби в зала1 на НДК и без апели за помощ към феновете си, да съберат пари за hard copy тираж на албума си. На сцената се появи и Моникс. Направи го с усмивка, лежерност и увереност, че има място и нужда за адекватна и модерна музика. Раздвижването беше толкова осезаемо, че дори и Стенли реши да се върне на сцената..това ми харесва, защото ми харесва, точка

Анимационерите вече са в пълен състав..не мога да съм недоволен. Преди това Palma Minuta направиха опит –  очакван и в същото време изненадващ. „Остава” пуснаха „Мексико” и зададоха въпрос – кога най-накрая, някой ше се сети, че има достатъчно хубава българска музика, която да влезе естествено в саундтрака на нов български филм или сериал. „Аз ли съм или не съм” беше мноо отдавна, а и си имаше предистория. Това са само част от примерите, за които няма правилен път, но има надежда и нужда. Част от примерите, които вече истински вълнуват хората, малко повече от факта дали Божинов ще остави и Николета Лозанова. Хубаво ми е, че от годишната утайката се извиси глас, който запита тия двамата:Всъщност.. защо вие сте толкова известни? Кеф ми е, че като че ли Евгени Минчев става все по-параноичен, а нуждата от изявите му дори вече не се усеща от тв продуцентите. Слава Богу видях го само няколко пъти тази година...това сигурно е заради нуждата от нови, свежи, не натрапчиви и смислени хора.

Гледах днес БНТ1, където се направи ретроспекции на най-големите български хитове на десетилетието. Хем са много, хем са тъжни, хем са комерсиални, хем никой не си ги е купил..що така..м?.... Ей така мина следобеда в чудене и надежди...ааа, чух и албумите на Pornographic Monster и Tripple A….нужни са.

Не спирам да се надявам, че утайката на още една година ще бъде още по-смесена и ще ни кара да опознаваме, по нормалния път, различни вкусове, защото пак  ще имаме нужда...Надявам се тогава да сме надскочили, сегашните измерения и да сме осъзнали, че да си кажем право в очи какво искаме, харесваме и обичаме означава, че се движим макар и неориентирани, а не стоим на едно място, защото сме се изгубили. Допих си кафето. Ред е на нещо друго...Рождество Христово е все пак. Отивам към бара....

Folibex

http://www.myspace.com/oddcrewband

http://www.reverbnation.com/#!/monyx

Да допълним :) 
Алекс Жекова - The other side of the moon

Miroslava Duma

Бившият моден редактор на руския Harper's Bazaar и сегашен директор на отдел "Лайфстайл", поразява не само с очарователната си усмивка, скромните си 165 см, а и с невероятен нюх за мода.Miroslava Duma умело смесва стиловете с лекота, има невероятен усет към детайла и никога не греши. Именно тя първа заложи на рамките без стъкла и това се превърна във всеобща мания.

Джули

Коледен Базар

В последната неделя преди Коледа много ни се иска да ни е още по-коледно. Точно поради тази причина ще превърнем снежния двор на Radio Cafe в Коледен Базар.

Идеята ни е да направим нещо топло и уютно, макар навън да е студено. Да покажем кой какво е сглобил, залепил, съшил и изобретил в последно време или просто да ви накараме да се разделите със старите си вещи. Освен всичко много ни се ще да разберем и защо толкова се харесваме – всички ние, които идваме в бара. Знам, че със сигурност има неща, които са придавали особено усещане на всеки и са го направили точно такъв какъвто е. Вещи, които са ни накарали да погледнем с други очи на света, а той вече се е променил и за тях няма място в новия ни живот. Те обаче са станали скъпи неусетно, не защото са придобили антикварна стойност, а защото биха могли да придадат нов скъпоценен поглед и чувство на някой друг. Мисля, че няма по-добър подарък от възможността част от теб да заживее по-различен и вълнуващ живот, пък макар и да става въпрос за касета с албум на The Doors, купен от Унисон преди 15 години или шал, топлил те през зимата на първото ти влюбване.

За да ни е още по-коледно всеки „продавач” на финала ще дари 30% от печалбата си за инициативата на Уницеф „Всяко Дете Иска Семейство”, с другите сам ще прецени какво да прави.

Накратко, ние ще ви предоставим десет маси, десет стола, десет кашона (ако ви трябват) и десет одеала. На масите десет от вас ще изложат „стоката” си. На столовете ще поседнат. А с одеалата ще се топлят, докато пият безплатен чай предоставен от нас.

Базарът ще стартира в 14:00 часа на 19ти декември и ще завърши в 18:00.

Ако сте потенциален участник, пишете ни на адрес radiocafe@abv.bg задължително J, опаковайте си старите книги, дискове, касетки, плочи, дрехи..... или чудни авторски неща – бижута, плетени шапки, шалове, картини, стихосбирки..... и си пригответе топлите палта.

За да ни е по-топло, ще си спомним за лятото, като изкараме количката навън, а зад нея ще застане Gonzo, който ще ни пуска весели мелодии.

Знам какво правихте цяла година

Почти една година от както, някой от нас вече не живеят по домовете си, а прекарват голяма част от времето си тук, в Radio Cafe. Една година ще стане на 29.01.11, но нетърпеливи и празнично настроени решихме да не чакаме и още сега да си направим равносметка, какво ни се случи от както отворихме двете си врати.

Ако трябва да бъда честна отне ми седем години да открия Radio Cafe. Да намеря подходящото място, да събера идеи и хора около себе си. За това време мечтите и концепцията ми се промени десетки пъти. Сега знам, че се e случило точно когато му е било времето и когато е имало не само подходящото помещение, но и изчистена идея.

Първо беше ремонтът, отне ни месец. В това време имах чувство, че от тук нататък цял живот ще прекарвам дните си в магазините за строителни материали. Докато един ден не се появи първият ни клиент. Радослав Парушев (Чарли) влезе една вечер сред опакованите столове и кофите с боя и каза: „ Вижте , имам рожден ден след няколко дни, искам да го празнувам тук.” Отворихме... след няколко дни, на 29ти януари. След седмица, направихме и откриването. Така започна да работи нашият бар. Първи live, първи DJ-и. Дни, в които не влизаше абсолютно никой. Вечери, в които десет човека на куп ни психираха.

Първа Зима

13.02 Nasekomix live – Radio Cafe за първи път се пълни, обаждам се на брат ми, за да споделя на някой близък радостта си, защото всички останали са около мен.

14.02 първи Lazy Sunday, по случай св. Валентин – закупуване на тютюни, пренасяне на наргилета и възглавници от вкъщи, 15 минути разсъждения по въпроса как да скрием студената стена. Финално, ние сядаме на възглавниците, защото никой друг не смее.

Някъде по това време ShakerMaker ми праща съобщение във fb и автоматично става първият DJ, който не познавам, а ще нареди техниката си върху „количката”, която също пое пътя си от дома ми към бара.

04.03 Mango Duende live – още не съм сигурна, дали не вдигаме прекалено много шум и вместо да гледам групата, чакам полиция.

11.03 Тони live – изнасям всичко останало от дома си, но тъй като не ми е достатъчно убеждавам още двама да помъкнат покъщнината си, за да направим незабравима сцена.

12.03 ShakerMaker и Gonzo небрежно се появяват. След тях влизат още 200 човека.

До края на месеца посрещаме Остава, Airbag, продължаваме да убеждаваме хората да седнат на земята в неделя и правим първи Jam Session.

Първа пролет

ShakerMaker води Кирил Христов (Pincher Kiki), който има идея да събере Nasty Girls и Sick Boys на едно място. Седмица по-късно, събра цяла София.

Малко преди това Monyx, освен да помага на бара, се качи и на сцената, за да представи първото си парче ‘Coffee Is Over’ пред журналисти, музиканти и фенове и показа на всички как една промоция би могла да бъде истинска истерия.

Този месец каним на сцената си и Space Dub Jammers, Gonzo - сам, Erykah Badu tribute, Любо, на възглавниците сядат непознати и завършваме с още една промоция - Петко Славов (Airbag) „ До края на света ”.

Май месец погребахме телевизия ММ. Тогава аз лично разбрах, че на повечето работили там им е досадно да слушат повече от час българска музика и престана да ми е тъжно за тях.

За сметка на това на 18 май Остава правят промоция на песента си ‘Mexico’ и показват, първо, че има и ще има българска музика и второ, че има достатъчно много хора, които искат да я чуят.

Продължихме месеца с BritSpotting DJ Team и първи сет на Jun Yoshida и Rawland, които ни организираха Guacamole party. Освен guacamole – то ни свърши и алкохола. На изгрев метох двора.

Първо лято

05.06 Жоро от Остава прави дебюта си, като DJ, поне при нас. Градината е пълна. Palma Minuta проговарят за промоцията на ‘Megafon’, очаквам я с нетърпение.

11.06 Деси ( Phuture Shock) идва за първи път да пуска в Radio Cafe. Остава сама вътре, градината е пълна. Обещаваме й следващия път да пуска навън.

Юни месец се срещаме и с Groovy Bone, Ogi 23, Monyx прави втория си live, Jun ни приготвя mojito cheesecake, към Gonzo се присъединява Дани от Остава.

07.07 Gonzo и Дани са първите, които пускат в градината, аз стоя вкъщи болна и не мога да повярвам, че не съм в бара.

14.07 ShakerMaker събира всички фенове на Beatles и Rolling Stones и тъй като няма достатъчно място навън, хората започват да влизат вътре.

19.07 Деси пуска навън, вечерта минава точно така, както би трябвало.

21.07 Rawland прави първия Amsterdam Session.

28.07 ShakerMaker заформя втора битка, този път между Манчестър и Лондон.

29.07 Жоро се завръща с втори сет. Изключително ми допада концепцията му.

Август  не съм в София, но не спирам да правя събития и плакати от плажа. Възглавниците в градината от началото на лятото не остават свободни, дори за минута, освен в моментите, в които навън не се живее. Rawland утешава всички, които не са на море с funk.

Септември Деси прави третия си сет в бара или по скоро в градината, ние изнасяме всичко, на което може да седне или поне да се подпре човек от вътре.

10.09 Jun Yoshida ни приготвя blueberry cheesecake с много delicious tunes.

В средата на месеца Radio Cafe се присъединява към See Me и представя на сцената си Мартен с Freaky Styley Party, Monyx и Галя.

В края ShakerMaker отново организира battle между Beatles и Rolling Stones, а два дни по-късно ние посрещаме за първи път Joni Fiasco ( Здраво Кузманов ), който освен, че пускаше, седеше на ръба на сцената с разперени ръце, а хората пред него крещяха от … щастие. Последните дни Gonzo и Дани опитаха да спасят Мечо, ако не сте били, няма как да ви разкажа.

Сега е декември. Нещата в месеците, които пропуснах, написани биха се повтаряли, но всеки път за нас беше различно и вълнуващо. Защото, когато видиш вече познати лица е толкова хубавo, колкото да видиш нови, които с интерес разглеждат бара, питат къде е тоалетната и често не оцелват стълбите, които и ние не виждахме в началото, а сега направо прескачаме. В Radio Cafe посрещнахме и писатели с новите им книги, дълбахме тикви за Halloween, видяхме Dizzy Miss Lizzy сама зад player – ите, посадихме нова трева в градината, приютихме бездомно куче, отпразнувахме рождените дни на Woody Allen и Frank Sinatra и ни предстоят още много, много партита и инициативи.

Благодарим ви, че бяхте с нас, че ви харесва, това което правим. Благодарим на ShakerMaker, Rawland, Gonzo, Дани, Dizzy Miss Lizzy, Jun Yoshida, Деси, Мартен, Жоро...

Monyx, Остава, Airbag, Тони, Palma Minuta, Loco, Гери Турийска...

На всички, които идват почти всеки ден и ни станаха приятели. На всички, които работят и са работили в Радио Кафе. На всеки, който ни е предложил да направим нещо заедно.

Весели празници!

Аделина

Мъже

Цвета Стоева е съвременен български автор. В интернет пространството можеш да я срещнеш и под наименованието sovichka. Родена е през лятото в София от дребно, буржоазно семейство. Вечер пие мляко с мед и канела или евтино домашно вино. Лятото спи на открито и яде диня със сирене. През повечето време си мечтае за Ню Йорк от 70-те или поне за едно кафе, изпито в писателските кафенета на Сан Франциско. Засега се подвизава в София, а любимото й място е леглото.
Когато не спи - се опитва да чете и пише. В резултат пламва любовта й към Буковски, Керуак и още двама-трима титани. Освен това се появяват повестта й "Катя и хипопотамите" (взела първо място на "Новелови награди" 2007 на издателство Сиела) и книгата й "Мъже" (с номинация за наградата „Хеликон” за 2010 г.)

Рядко се появява пред публика заради синдрома студени, потящи се ръце, но със сигурност ще направи изключение на 15.12.2010 г., когато ще се появи в чудното Радио Кафе, за да представи дебютния си сборник с разкази „Мъже”. Ще има книги, четене, няколко неловки момента (за нейна сметка), мъже (естествено) и един водещ – Радослав Парушев.

Асоциация на писaтелите в България